You're wondering what 30 million pounds buys you…?

“what a lazy, lovely bit of skill…”

(Web) Graphic Design Sucks

В последно време се хващам да формулирам “на глас” неудобни фрази. Като тази от заглавието на поста.

За какво се ползва графичният дизайн (в web)? И защо Google, които не му отделят почти никакво внимание, са толкова успешни?

Отговорът едва ли е тайна за някого – опаковката продава. С други думи “и áко да опаковаш в шарена хартийка, ще се продаде.”

Бързам да поясня, че нямам за цел да нападам “дизайнерите”. Те не са виновни, че някой иска от тях да опаковат áко и си плаща за това. Проблемът е в потребителя, за когото красивата опаковка е достатъчна, за да го убеди да консумира даден продукт.

Въпрос: Ако имаме хляб (web-service), който вечер храни X души и генерира Y приходи, готови за реинвестиция в подобряване на качеството на хляба (web-service-a), в какво трябва да се инвестира?

а) маркетинг (опаковка, реклама и пр.)

б) подобряване на продукта

в) намаляване на разходите (по-ефективна техника, по-малко работници и пр.)

Съдейки по пазара, ако този въпрос се зададе на 100 хлебопроизводители, 60 от тях ще отговорят с “в)”, 38 с “а)” и 2 с “б)”.

Предполагам, че това положение е следствие от статистически и маркетингови проучвания, психологически портрети на потребителите и пр. Т. е. някой някъде някога се е усетил, че може да печели повече, като баламосва потребителя с лъскава опаковка дал е “хляб” на статистици, маркетолози, дизайнери и т.н. и е “подобрил” хляба, който произвежда с лъскава опаковка. В резултат на това нито качеството, нито количеството на хлсба се е увеличило, но от него вечер ядат и всички изборени по-горе специалисти.

Въпрос: Що не си ядат опаковката, а ядат хляб а?

Въпрос: Що не ги впрегнем да свършат нещо смислено вместо да се занимават с глупости?

Извод: Ако ще създаваш нещо, представи си го без “як дизайн” и си отговори на въпроса дали все още има стойност. Ако да – давай. Ако не – fuck it. И каквото и да вършиш, помисли си дали в кризисни времена има опасност да останеш гладен. Щото по време на криза както истинските, така и неистинските неща се оценяват по достойнство.

Protected: Видео-разказ от Eichstätt

This content is password protected. To view it please enter your password below:

Аз не съм тарикат …

… и никога няма да бъда.

Пак за безплатното

Има една приказка със заглавие “Безплатен обяд няма” с подзаглавие “Човек рано или късно си плаща“.

Наскоро открих, че подзаглавието може и да е друго: “Трябва поне да си го занесеш от кухнята до масата

Та така се развиват нещата с ActionSchool. Всичко е точно, хората са доволни. Съдя по това, че колкото и да се мъча да измъкна някакъв отрицателен feedback, все удрям на камък.

Какво се случва обаче ако изникне ангажимент, който се сблъсква като време на провеждане или решаване на домашни с ActionSchool? Много просто – ActionSchool остава на заден план. Тъй като е без пари, няма какво да изгубиш ако пропуснеш. Ангажиментът може да е всякакъв – от работа и изпит до сън и банкет, но винаги ще е с приоритет пред нещото, което е безплатно.

Не вярвам в модела на разните школи: плащаш X лв. и получаваш Y часа. Там мотивацията на преподавателите по принцип е ниска. Това, което разбрах от ActionSchool обаче е, че ако часовете са безплатни, мотивацията на учещите (по принцип) е никаква. Така схващането ми, че безплатното може да е (доста) по-продуктивно, се оказа напълно погрешно.

Изводът може и да е по-различен: Независимо дали дадено обучение е платено или безплатно, нужни са правилните хора (и от двете страни), за да се направи както трябва. Звучи като извод, който човек може да направи и без да организира безплатни школи, но от друга страна говори и за количеството на наличните правилни хора.

P. S. ActionSchool продължава, просто тактиката е на път да се промени от push-> към ->pull, което, имайки предвид горния извод за правилните хора, най-вероятно ще доведе и до скорошното му приключване.

Втория път винаги се получава по-добре, особено с поуките извлечени от първия. Дано само остане ентусиазъм за втори път.

"Безплатен курс"

Получих сравнително голямо (по-голямо от очакваното) количество запитвания и желания за участие в ActionSchool. Благодарностите за това отиват преди всичко към Боби, който има най-голяма заслуга за това, ActionSchool в момента да тече в две групи от по 5 души.

Това, което ми направи впечатление в много от запитванията е, че изречения от сорта на “прочетох за безплатния курс и искам да участвам” бяха масови.

Не знам дали аз съм сбърканият, но ако аз бях прочел за такова нещо и исках да участвам, епитетите, които щях да употребя, биха били по-различни. По принцип човешкият ум описва нещата с най-характерната им (според него) черта. С тази черта, която му прави най-голямо впечатление. Така например имах един приятел с много дълга и обемиста къдрава коса. ако трябваше да го описвам, щях да избера “Х с дългата коса”. Повечето хора обаче, го наричат “Х я очилата”. Иди, че ги разбери, що за светоусещане имат.

Та така и аз… Преди да се впечатля от “безплатното” в ActionSchool, щях да се впечатля от някои други неща и щях да го нарека (да кажем):

  • Flash-училището
  • школата по ActionScript
  • open-source идеята

Предполагам, че е нормално безплатното да се поставя на първо място по важност. Може би е добре трениран рефлекс, може би не е. На мен не ми се нрави, първо защото за мен от “безплатно” следва “некачествено” и после, защото неминуемо навява отношение тип “да взема и да бягам”.

Просто малко психологически мисли провокирани от ActionSchool и изразени на глас… Може би ще има още занапред.

Щафети revised

Tataf ми прехвърли топката да разказвам за моя абсолютен свят…

Няколко седмици не ми хрумна нещо интересно, а и (може би по тази причина) темата на въпросната щафета ми се стори безсмислена.

Ще кажа само, стартото и любимо ми “със сигурност има по-добри времена, но тези са нашите…”

Замислих се обаче върху тия щафети, и идеята и смисъла, зад тях. Основното нещо като че ли е да се концентрира полезна информация от някакъв тип. Примерно моите 5 любими рецепти. Имаше и такава наскоро. Фактът, че search-фразата “какво да сготвя довечера” е една от най-честите, които озовават хората тук на този блог, показва, че “любими рецепти” е доста смислена тема за подобна щафета.

Пак наскоро ми попадна друга такава щафета…. 15 сайта и услуги, за които бих плащал, ако не бяха безплатни. Мисля, че няма нужда от коментар… темата просто е попадение в десетката.

Леко хаотичен е бил мисловния ми поток явно… но в някакъв момент ми хрумна, че би било чудесно да изброи 5 поста на различни хора, които са ме накарали да ги добавя в rss-четеца си (или биха ме накарали да ги добавя, но вече и без това са си били там).

Освен че темата е смислена, прехвърлянето на топката става автоматично, т. е. върху всеки от изброените хора с качествени постове.

(И това ако не е гениално 🙂 )

(Хаотичният мисловен поток продължи своя ход и стигна до там, да анализира, дали ако щафетата се разрастне, някои от по-популярните блогове, ще останат извън нея. Ще спра дотук)

Та да преминем към съществото на поста:

Ето моите 5 публикации (по азбучен ред):

Journey Through Pressure

ИIИЕ IИCH ИAILS пуснаха 36 композиции под Криейтив Комънс лиценз

Мрънки и Кеос на път – част I (тук не се сдържам да попитам, кога най-накрая ще се появи следващата част, за да мога да добавя Пейо още веднъж в rss-a си. Това не значи, че не съм други имал поводи да го направя.)

Само една (тук може би трябва да направя уговорката, че блогът е на път да изчезне от мос rss-четец, като това няма цел да обижда, а е просто констатация)

Шофьоро-пешеходизъм

Ще се радвам да видя, какво харесват хората, чиито постове са ми допаднали много.

@gradina.net responding again

От вчера всичко мейл-адреси @gradina.net (в това число моят основен мейл-адрес) тихомълком поглъщат пристигащите мейли. Това означава, че нито мога да ги прочета, нито подателят разбира за това. Много гнусно поведение и усещам, как един хостинг-провайдър ще изяде ритниците съвсем скоро.

Междувременно можете да пишете на vlado.velikov в gmail.com. Ако не отговарям на нещо, пратете го още веднъж на този адрес.

Всичко вече би трябвало да е наред.

Бум, бум, бум…

6:35

Събужда ме як трус. Чувам приглушен гърмеж с продължително ехо. Полилеят се полюлява. Шах.

6:40

Ехото си продължава. Нов трус, по-як.

Първо мислих, че е паднал самолет… почвам да се чудя дали не са няколко.

Пускам телевизора. Откога не съм гледал сутрешен блок. Водещият говори, че граждани се обадили за взривове. Кремиковци бил гръмнал. Водещият е мега-зле. Телевизията му също. “Никой от високопоставените лица, които търсим не си вдига телефона, уважаеми зрители..” (цитат по памет).

7 и нещо.

Първият с когото успяват да се свържат е Бойко Борисов. Той с 5 линейки и 3 пожарни коли е на мястото. Други няма. Кола на БНТ също няма. няма смисъл. Водещият: “Можете ли да ни опишете мястото на инцидента?”. Бойко: “Аз да не съм ви кореспондент!” (Бойко управлява!)

около 7:30… кола на БНТ е някъде по Ботевградско. Пуснали камерка, снима си. Репортерката намества някакви гражданки.. въобще не разбира че е в ефир. В студиото има двама гости, ще говорят за приватизацията на болниците. Лафят си тихичко, откъслечна реч се чува в ефир. Водещите обикалят насам-натам, разнасят столове. Досущ като в Big Brother.

По някое време пускат репортерката. Глупости разни. Свързват се по телефона с някакви хора – шеф на Гражданска защита, шеф на Генерален щаб на БА… министри не се чуват, премиери, президенти… няма никой.

Всъщност има авария… и то яка. Правят опити да се свържат с министъра на здравеопазването и с министъра на околната среда и водите. Имаме министърка по бедствия и аварии. Нея нещо я няма. Не я и споменават. Пак як гърмеж. Междувременно е станало ясно, че ехотата, които се чуват са от патрони, гранати и т.н., които непрекъснато си гърмст в склада. По магистрала Хемус падали отломки от снаряди.

Хаос. Чудя се какво ще стане ако наистина се случи нещо. Грабвайте се и се спасявайте кой, както може. Ако може не слушайте, какво ви говорят, най-вероятно и да има изтичане на радиация, няма да ви го съобщят, щото трябва да се подават оставки после.

Пък както знаете… от комунист власт и от свиня мас – само с нож.

Biking again

Това е предишният ми другар. Бясха го зарязали, за да мога аз да си го купя на търг за 20 евро, да се плъзгам с него по улиците на Хамбург и също да го зарежа, подарявайки го на тръгване оттам.

Сега, почти 3 години по-късно, имам друг. Нов и шикозен.

Scott SUB 20

Същите тесни гуми, същата скорост, същата лекота. Старата любов ръжда не хваща.

Всяка сутрин и всяка вечер навлизам грубо и безцеремонно в територията на софийските автомобилисти.

Ако ме видите да поря асфалта по Стамболийски и сте в кола, не ме псувайте. Аз правя това, което и вие – не ебавам. Моето оправдание е същото – градът е скапан и няма място. Готиното е, че съм по-тънък от вас и съответно най-отпред на светофара, а вие сте тези, които е добре да внимават. 🙂