[вл]ог

В последно време се хващам да формулирам “на глас” неудобни фрази. Като тази от заглавието на поста.

За какво се ползва графичният дизайн (в web)? И защо Google, които не му отделят почти никакво внимание, са толкова успешни?

Отговорът едва ли е тайна за някого – опаковката продава. С други думи “и áко да опаковаш в шарена хартийка, ще се продаде.”

Бързам да поясня, че нямам за цел да нападам “дизайнерите”. Те не са виновни, че някой иска от тях да опаковат áко и си плаща за това. Проблемът е в потребителя, за когото красивата опаковка е достатъчна, за да го убеди да консумира даден продукт.

Въпрос: Ако имаме хляб (web-service), който вечер храни X души и генерира Y приходи, готови за реинвестиция в подобряване на качеството на хляба (web-service-a), в какво трябва да се инвестира?

а) маркетинг (опаковка, реклама и пр.)

б) подобряване на продукта

в) намаляване на разходите (по-ефективна техника, по-малко работници и пр.)

Съдейки по пазара, ако този въпрос се зададе на 100 хлебопроизводители, 60 от тях ще отговорят с “в)”, 38 с “а)” и 2 с “б)”.

Предполагам, че това положение е следствие от статистически и маркетингови проучвания, психологически портрети на потребителите и пр. Т. е. някой някъде някога се е усетил, че може да печели повече, като баламосва потребителя с лъскава опаковка дал е “хляб” на статистици, маркетолози, дизайнери и т.н. и е “подобрил” хляба, който произвежда с лъскава опаковка. В резултат на това нито качеството, нито количеството на хлсба се е увеличило, но от него вечер ядат и всички изборени по-горе специалисти.

Въпрос: Що не си ядат опаковката, а ядат хляб а?

Въпрос: Що не ги впрегнем да свършат нещо смислено вместо да се занимават с глупости?

Извод: Ако ще създаваш нещо, представи си го без “як дизайн” и си отговори на въпроса дали все още има стойност. Ако да – давай. Ако не – fuck it. И каквото и да вършиш, помисли си дали в кризисни времена има опасност да останеш гладен. Щото по време на криза както истинските, така и неистинските неща се оценяват по достойнство.