Всяко зло е добро

“Всяко зло – за добро.”

Откъде знаят, че винаги така става?

Първо си мислех, че е въпрос на възприятие – когато си в дупка, всяко по-дълготрайно подобрение ти се струва подобрение спрямо състоянието преди да се озовеш в дупката.

Всъщност злото те вкарва в дупката, а дупката е доброто. Дупката е антипод на зоната на комфорт. Отрезвяващо преживяване, което те принуждава да преоцениш нещата, да разбереш, че нещо, което си смятал за даденост, никога не е било такова. Защото нищо никога не е даденост. Единственото константно нещо е промяната.

Ако дупките са добро, защо трябва да се озоваваме в тях само от време на време? Или по-точно: защо да се озоваваме в тях посредством катаклизми? Просто спирай, оглеждай се наоколо и питай защо нещата и хората, които виждаш са там, където са и ще бъдат ли там, където са, утре. Спирай – всяка година, всеки месец, всяка седмица, оглеждай, анализирай и случвай промяната, вместо да чакаш тя да случи теб.

 

 

Leave a Reply