Всичката Мара втасала…

Седял си древният германец и си мислел…

Добре, на Teig-a му намерихме име… сега да измислим какво прави Teig-ът.

В същото време също толкова древният българин си мислел същото. Разликата била само , че това, което немецът нарекъл Teig, българинът определил като Тесто.

Та мислили си немецът и българинът как ще се казва това, което тестото прави. Немецът имал и друга работа и решил много-много да не му мисли и взел директно глагола “вървя” (gehen). Code-reuse в най-висша форма! Съдейки по броя на различните значения на gehen, човек може да заключи, че нашият древен немец с доста неща е постъпил по същия начин.

За разлика от него нашият древен българин е имал доста свободно време и след като го комбинирал с цялата си налична креативност, станал и възкликнал:

Втасва! Това ще прави тестото! Ще втасва!

Тъй се родило богатството на езика.

От тази точка могат да тръгнат много истории…

1. За ефективността на немеца – в крайна сметка какъвто и глагол да бил сложил след думата Teig, значението е щяло да си е същото.

2. За code-reuse метафората. Това ще е много лингвистична история, много компютърно-лингвистична дори.

3. За мирогледа на едните и мирогледа на другите.

4. За това как е можело, никога да не се сдобием с поговорката “Всичката Мара втасала…”, ако на древния българин не му беше втасала всичката Мара и не беше седнал да мисли задълбочено, как точно ще се нарича това, което прави тестото.

5…

6…

Може и да седна някога да напиша някои от тия истории, но сега отивам да хапна козунак. Жива и здрава да е майка ми и все такива страшни козунаци да меси… втасали, а не “тръгнали”.

Leave a Reply