Farewell Horst…

Отиде си човек, когото много харесвах. Моята закъсняла с формирането си личност, му дължи някои от ключовите си черти. В някакъв момент той беше последната съставка в сместа от приклещващо минало, блудкаво настояще и желание за различно бъдеще… Иска ми се да беше и мой дядо, но всъщност ми бе донякъде баща.

Ще те помня, Horst… и прости всичките ми закъснения за неделния обяд и всичките пъти, в които забравях да се обадя.

Leave a Reply