Последен отпуск

Тъй като преди 3 седмици подадох заявление за напускане, се надявам това да е бил последния ми т. нар. отпуск. Ето и снимки от тогава. Качестовото е телефонно, но след като снимките са “за спомен”, едва ли то е най-важното.

airport_sofia.jpg

Към Франкфурт.

money_box.jpg

На летището в Будапеща събираха дарения. Не си спомням за какво, но явно някои хора са решили, че това е кошче за боклук, след като се виждат брошури и опаковки от дъвки. Има и едно бг левче.

balaton.jpg

Езерото Балатон. Тук се вижда само около половината – огромно е.

Кацнахме във Франкфурт и веднага на влака за Хамбург. Летището във Франкфурт не е малко, гарата не е близо. Разсписанията бяха в ръцете ни още в София. Таймингът беше до минутата. What a world!
swans.jpg

Първата ни работа на другия ден е да се метнем на колелета и да кръстосваме мостоветете. В Хамбург има повече мостове, отколкото във Венеция, Амстердам и Лондон.

alter_elbtunnel.jpg

Това е “старият” тунел под Елба. Строен е в началото на миналия век. Много фаянс са наредили. Автомобилите слизат с асансьор и се качват в другия край пак така. За велосипедисти и пешеходци преминаването е безплатно.

elbufer_sued.jpg

Южният бряг на северния ръкав на Елба. Това във водата прилича на регата, но всъщност е ежедневие. Въпреки че за туристите са голяма атракция, корабчетата са включени в мрежата на градския транспорт и могат да се ползват с карта за деня.

planetarium.jpg

Планетариумът май е самостоятелна индустрия. Явно и там е невъзможно такава институция да съществува само от прожекции на звездното небе и затова правят “мултимедийни шоута” с ефекти и музика. Гледал съм “The Dark Side of the Moon” с музика на сещате-се-кого преди. Този път беше “астрономическа обиколка до другия край на вселената”. Това, което ни хрумна да направим в резултат на посещението в планетариума, след като се върнахме в България, беше да намерим отнякъде актуална картина на звездното небе и да се опитаме да разпознаем съзвездията. Тук (на немски) можете да видите актуалното звездно небе над една точка в Силистра, а числата в address-bar-a можете да замените със съответно източната дължина и северната ширина на точката, в която се намирате в момента и да видите картина на това, което е надвиснало над вас. Въпросните стойности за източна дължина и северна ширина пък можете да намерите с различните map-приложения out there, като Google Maps.

planten_blomen_1.jpg

Planten un Blomen. В превод от plattdüütsch – Растения и цветя. Водят го парк. Всъщност е ботаническа градина с елементи на парк. Входът е безплатен, а не 10 лв, както в някои български крайморски градове, а това, което може да се види няма смисъл да се сравнява. Следващите снимки може би дават представа.

planten_blomen_2.jpg

planten_blomen_3.jpg

Ха, за шезлонгите също никой не иска 4 лв.

planten_blomen_4.jpg

chess.jpg

Големите в шаха.

conference_bike.jpg

Conference Bike. Бях пратил тази на Еленко, мислейки че си струва да достигне до най-широка аудитория, пък и той си има специална категория за това, но не би. Затова я пускам тук, радвайки се, че ще достигне до не толкова голяма, но затова пък отбрана аудитория :).

tiger.jpg

А това е Тигър, a. k. a. “най-прекрасно на земята” 🙂 Някой да се похвали с по-прекрасно? Не се хабете, няма смисъл. 🙂
moorburg_1.jpg

Това вляво е къщата където прекарах по-голямата част от съзнателния си живот, а именно годините между 21 и 25 вкл. Гърнетата вдясно рекламират една много яка грънчарница, намираща се в къщата на заден план, а металната купчина в центъра е скулптура. 🙂 Това между другото е и дворът, в който моят хазяин заедно с още няколко пъти по 10 души, успя да направи местното избирателно право в Хамбург изцяло мажоритарно. В този двор се подготвяха плакати и в този двор беше щабът на хората, които за две седмици събраха 65 000 подписа, за да получат право на референдум. Всичко финансирано със собствени пари. Супер, нали?! Референдумът беше спечелен, въпреки координираните противодействия на повечето политически партии, които при всякакви други обстоятелства са кръвни врагове.

За съжаление CDU имаше пълно мнозинство по това време и с едно-единствено гласуване в местния парламент, върна нещата на мястото им. Аз не можах да повярвам.

moorburg_2.jpg

Това е църквата в Moorburg (въпросното място).

moorburg_3.jpg

Дебелата хоризонтална линия на плочката вляво показва нивото на приливната вълна при наводнението от 1962. След като отминава най-лошото, къщата отпреди две снимки е била под вода до покрива.

uelzen_hundertwasserbahnhof.jpg

Минали са 7 дни в Хамбург и вече сме на път за Франкфурт. Това е гарата в Uelzen (чете се горе-долу Юльцен, с ударение на първата сричка). Правена е от Hundertwasser, вгледайте се добре.

uelzen_hundertwasserbahnhof_2.jpg

Ето още една.

frankfurt_platz.jpg

Следващият ден – Франкфурт. Този площад е изграден наново (доколкото разбрах) във вида, в който е бил преди 600 години. Франкфурт е различен. По-“южен” е от Хамбург.

clothes.jpg

Харесват ви тези дрехи и аксесоари? Ето и цените:

clothe_prices.jpg

В “еврà”, wie es so schön heißt. Между другото не знам дали множественото число “еврà” е резултат на превод от английското “euros”, но определено звучи просташки.

netbags.jpg

Спомняте ли си ги? € 6.90 май ми се сториха множко и си казах, че нямат моя цвят.

Горното видео показва част от спектакъл, с който закриха някакъв фестивал на изкуствата на брега на Майн. Градът участваше с терен, артистите-акробати - с умения и добра воля. Нямаше билети-милети. Накрая помолиха всички, на които им е харесало, за малко дарение и един от артистите мина да събере в една широкопола шапка. Супер възможност да се отървем от няколкото евро-монети, които ни бяха останали и не бихме дали за пазарската мрежа. На другия ден в 10 сутринта летяхме обратно към България. Мислех си сега докато пиша... тия типове защо вместо да правят такива неща и да очакват дарения, не вземат да вдигнат една стачка. Упс, това беше за друг пост. Sorry.

Дотук бяха минали 10 дни от отпуска, а оставаха още 20. Трябваше да се покажем по родните места и започнахме със Силистра. Миналата година нивото на Дунав сигурно беше рекордно високо, тази година явно беше рекордно ниско. Реката, която тогава беше стигнала до ръба на дигата, сега се беше отдръпнала много. Толкова много, че дъното й откъм двата бряга се беше превърнало в плажна ивица. Сигурно е супер да можеш след работа да идеш на плаж, още повече ако се случва веднъж на няколко години.

danube_1.jpg

danube_2.jpg

danube_3.jpg

Моите прекрасни и злощастни чехли в дунавския пясък. Защо злощастни следва да разберем. Шмръц!

danube_jungle.jpg

Тинята, която носи реката, казват, е невероятно плодородна. Няма как да не повярвам при вида на джунглата, която ниското ниво и въпросната тиня са катализирали. По принцип над водата се виждат само върховете на тези дървета. Какъв отлив, а?

Продължаваме към моето родно място.

suha_reka.jpg

Това е долината на Суха река край селото на баща ми. Прекарал съм там доста от детските си години. Скоро ще живеем там. Дай боже. Мястото имаше късмет и малко по-късно стана първата защитена зона в рамките на Натура 2000. Интересно ми е каква ще е файдата.

suha_reka_2.jpg

Същото място от друг ъгъл. По тези скали дядо ми бил показвал висящи халки, на които хората от римско време си били завързвали лодките. Аз не си спомням, но баща ми потвърждава, че ги е виждал. Дали действително са служели за това и дали са били от онова време - не мога да гарантирам. Впечатляващо е обаче, че се намирали на 15-ина метра над "дъното". Решил съм да търся, въпреки че ако е вярно, иманярите сигурно отдавна са ме изпреварили. Ето и поглед от най-горе:

suha_reka_3.jpg

"Наш'то село" си има и язовир. При това на 10 минути пеша от бъдещото "вкъщи":

lake.jpg

Добруджа е сухо място. Има една река и тя е "Суха". Затова подобна гледка няма как да не радва очите.

Стига толкова с родните места. Почивката през август е почивка на море - марш!
Бяхме си наточили банските за наистина стабилно къпане. В крайна сметка издържахме 3 дни на палатка - жегата не се търпеше, а след известни опити за писане на код на плажа, реших, че и за плажа и за кода ще е по-добре да не бъдат съвместявани. Знам, че аз аъм единственият идиот на тая земя, на когото не само му минава през ума мисълта, че може да работи на плажа, но и се захваща да я осъществява. Мда.

След едни чудесни 7-8 дни възможно най на юг миналото лято, си мислехме да повторим същото тази година, но в крайна сметка в последния момент тръгнахме на север. Възможно най на север. Дуранкулак.

Както казах, останахме 3 дни, но тия 3 дни се превърнаха в една своеобразна робинзониада. Пристигнахме надвечер. След селото има къмпинг и километри плажна ивица - от едната страна морето,

durankulak_1.jpg

от другата - Дуранкулашкото езеро - резерват:

durankulak_2.jpg

Спокойствие и никаква сянка. Жега!

За да стигне дотук човек, трябва да поеме риска да закъса в пясъка. Имам кола от януари и за по-малко от 9 месеца успях да направя голям шлем - закъсах и в сняг и в пясък. С крикове и камъни успяхме да излезем от клопката и да се установим на сравнително устойчиво място. Добро начало, но най-"доброто" предстоеше. Сглобихме палатката и Деси побърза да хвърли сандалите и да се гмурне в природността на мястото. Няма търпение това момиче. Докато намествах разни неща една лисица супер нахално ми се врътна на дистанция 5 метра . Хм! Безстрашна. Деси още повече се накефи - природа в най-чист вид. Мда.

Луната изгря успоредно на плажа и нямаше лунна пътека към палатката - к'во да се прави. Затова пък сутринта имаше слънчева пътека и с малко криви настройки при снимките не можете да познаете, че не е лунна:

durankulak_3.jpg

Малко преди да изгрее въпросната алтернативна луна, се събудихме - чист въздух - човек се наспива бързо. Ставам аз и к'во да видя:

durankulak_4.jpg

От целия, абсолютно празен, километричен плаж тези двамата рибари (баща и син май), бяха решили точно пред наш'та палатка да ловят риба. Може би има рибари сред вас, които могат да кажат каква е логиката зад тоя ход, но мойта болна глава си помисли, че 100 на 100 чакалеят акулите, които са излезли към брега, щото са ни надушили. Все едно де - не ми обръщайте внимание.

durankulak_5.jpg

Това е една диня - подарък от дядото на Деси. Сигурно се чудите какво е бялото нещо, а може би вече сте разбрали. Да. Това е семка покълнала в динята. При рязането съм уцелил кълна и съм го направил на две, но в края на по-късата част, се виждат коренчетата. Изпод люспата на семката пък се виждат листенцата. Обяснение на гледката нямам. Как така е покълнала при тия условия и как така единствено тя? Явно силно желание е достатъчно. Поздравявам всички стачкуващи учители с тази снимка. И това беше за друг пост. Пак sorry.

Почивката си вървеше. Водата - много чиста и тиха. При тая жега направо не ми се излизаше от морето.

Втора вечер. Ходихме да хапнем нещо в къмпинга. За първи път ми се случи да поръчам "Шуменско" и да получа светло. Не, едва ли беше без да искат. За втори път ми се случи същото след като се върнахме в София. Всъщност съм обещал да не мърморя, но ви съветвам да уточнявате, ако не ви се рискува. Върнахме се при палатката и си легнахме. Оставих си чехлите отвън. Ония същите прекрасни чехли в дунавския пясък от по-горе. Шмръц! На сутринта ги нямаше. Всичко останало беше там - шезлонги, чадъри... само чехлите ги нямаше. Сетихте ли се? Ах лисицата й недна!!! Няма ги. Деси, къде са ти сандалите? И тях ги няма? Ден и половина не се беше сетила за тях изобщо. Ходи боса, да е близо до природата. Гррррр! Ходих до колата. Намерих единия чехъл наблизо. Що ли ми трябваше да го намирам. Сега нямаше начин да не преровя района за другия. Е прерових го ама ядец. Няма го.

Деси беше спокойна. Даже се сърдеше, че се нервирам. Намери си сандалите. Един до друг недалеч от палатката. Да ама единият беше наяден и надран достатъчно, че да не става за нищо. Я да видим кой се нерви сега, а :). Аз се кефя - вече съм прежалил моите и се радвам, че не само аз съм изтрещял дотолкова, че да се ядосвам за дреболии :).

3-ти ден. Пиша код, skype-вам през телефона. Голям идиот. Жегата и тя. Тръгваме си на другия ден. Или поне така си мислим:

durankulak_6.jpg

От тополата се е счупил стабилно дебел клон и повлякъл друг със себе си. Колата, както загатнах, е свикнала на off-road изпитания, но това минаваше вече в off-off-road категория. Абсурд.

Трябваше да обърнем и да караме по пътя между плажа и езерото и да се надяваме да излезем в Крапец. Пътят е път, доколкото има два коловоза с пясък и трева по средата. Всяко буксуване заравя колелата и дотам. Деси каза, че съм номер 1 зад волана на пясък. Така си е :). Не успяхме да затънем. Стигнахме обаче дотук:

durankulak_7.jpg

Това е военен камион, зад него има още един. Командирът се беше съблякъл по моряшка фланелка и си ловеше риба. 2-3 войничета се чудеха как да противодействат на жегата - бяха в униформи - явно нямаха право да се разсъблекат. Ужас. Командирът иначе беше млад и отзивчив. Каза да не се опитвам да минавам. И той с камиона не се осмелявал. Та така - от едната страна паднала топола, от другата - пясък. И жега. Няма начин - връщаме се пак и ще борим клона.

durankulak_8.jpg

В крайна сметка главният човек в къмпинга, след известно мърморене се съгласи, че трябва да се направи нещо. Извика "един работник", накара го да запали "трактора". С голяма доза комбинатовност измисли чуден алгоритъм, по който да се издърпат клоните встрани. Все едно де, скришно черпих нещо "работника". С такъв феодал за шеф, сигурно не е лесно. Пътят до Добрич беше около час. Душ, сянка и цивилизация. Голяма благодат. Като прибавим и топла манджичка - несравнимо.

Надясвам се да ви е харесала разходката.

P. S. откакто пиша код, не мога да пиша не-код, така че простете. Дали мога да пиша код е друг въпрос.

5 responses to “Последен отпуск”

  1. Боби

    Е га ти оди�?е�?та! Много въпро�?и ми �?е по�?виха докато чет�?х, но дорде �?тигна кра�? и заминаха…

    1. Защо “по�?леден” отпу�?к? �?е �?м�?таш да работиш нищо никога вече до кра�? на живота �?и?

    2. Об�?�?ни по-подробно за това �?коро живеене в н�?какво �?ело до н�?каква �?уха река н�?къде в Добруджа? Кога, как, и преди в�?ичко – защо?

  2. Владо

    1. Както пе�?т Monster Magnet в една пе�?ен: “I never gonna work another day in my life, the gods told me to relax.” Ше �?е наложи да работ�?, ама отпу�?ките ще �?е �?лучват по мое у�?мотрение, щото �?е над�?вам �?амо за �?ебе �?и да работ�? оттук нататък. Дай боже да �?тане както �?и го ми�?л�?.

    2. Тука отговорът е труден. “Защо?” – ти ако можеше да забегнеш за Ве�?елие завинаги, н�?маше ли? Знам, знам! Ще да ти пи�?не по н�?кое време �?игурно. �?ма пък к’во пречи като ти пи�?не, да палнеш колата и да �?е забиеш в �?мога за малко. Или предлагаш да тегл�? за кутийка в полите на Витоша и да тегл�? по�?ле до пен�?и�?? Дик�?у�?и�?та �?и е за ц�?л по�?т, де.

    Иначе на въпро�?а “Кога?” – като узрее моментът. Има до�?та неща за уреждане. Под “до�?та” имам предвид наи�?тина до�?та. “Как?” – и то�? въпро�? е за отделен по�?т, ако го разбирам правилно.

  3. Боби

    Е ми на�?ъбра матр�?л за разми�?ъл и нови блогирани�?, ша очакваме развръзката.

  4. Владо

    Едва ли ше блогвам преди да тръгнат да �?тават нещата. Преди това ако почна да об�?�?н�?вам, най-много да ме извадиш от Google Reader-a. И не �?амо ти 🙂 �?ма ако те интере�?ува нещо конкретно – н�?мам против да ти отговор�?.

  5. alitissa

    еее, мнооого готино, беее!!! бях там !

Leave a Reply