"… какво ще сготвя довечера…"

(или “Как да сe оправдаем?”)

Днес един link, който получих, ми напомни за едни мои скорошни мисли, които бях споделил на рождения ден на Ани.
Всъщност тогава се получи хубав разговор, макар и точно тези мисли да не бяха подходящи за точно този повод.

Бил съм на 13 (сега съм на 25). Ученик в т. нар. тогава подготвителен клас в езикова гимназия. Имах много уважавана от майка ми, от много познати и съответно от мен учителка по езика. Направо я респектирах и благоговеех пред нея в следствие на това засадено и отгледано уважение.

Преди няколко месеца, докато се подготвях за най-рязката промяна в живота си, незнайно защо си спомних за тази случка. Може би, защото промяната беше завръщане…

Учителката по езика в подготвителен клас беше нещо като втора майка. Налагаше се да прекарваш половината от всеки един делничен ден с нея. Нормално е хората да се привързват и в голяма степен да се откриват един към друг, след като са заедно толкова време. Всъщност… освен, че е нормално, е и хубаво.

Един ден учителката поде “дискусионен монолог”… за живота, вселената и всичко останало.
И някъде по средата на този монолог паднаха доста тъжни слова…

“…Вие , като гледам в дневника,

(на една от първите страници на дневниците тогава бяха попълнени имената и работните места на двамата родители на всеки ученик – ако попитате “защо?”, сигурно ще ви отговорят, че като учител е много важно да си запознат със социалната среда, в която расте ученичката/ученикът, за да можеш да съобразиш незнам-си-кое с незнам-си-какво. За мен това е дискриминация в най-чист вид и то с висш административен background. Дано съвременните дневници не изглеждат така!)

повечето сте учителски деца… и знаете колко трудно се свързват двата края с учителска заплата… Как бих могла аз да бъда пълноценна учителка, като не зная с какво ще сготвя довечера… ”

Адски болно ми стана тогава… изпълних се с такова съчувствие, че учителката се издигна още повече в съзнанието ми … и придоби статус… Сигурно на мъченик…

Сега си го спомнях 12 години след това, но въпреки това, толкова ясно, все едно е било вчера… Защо ни ги говореше тя тия неща? За да се оправдае? Пред нас? Пред себе си? Пред родителите ни?

Или просто проявяваше една доста характерна за хората от актуалното време и пространство черта – да се оплакват при всяка възможност от всеки и от всичко.

Аз тогава наистина я съжалих. А колко е гнусно само на един ученик да му се налага да съжалява учителката си. Колкото е гнусно да я види да се връща от пазара с няколко възтежки найлонови торби в ръце. Това я прави обикновена, прави я като всички останали. А една учителка трябва да е необикновена, трябва да е тайнствено-магична.

И ако не е такава, това е злоупотреба. Злоупотреба с доверието на детето и с липсата му на право на избор.

А всеки, който злоупотребява с дете, независимо каква точна е злоупотребата, зазлужава да бъде обесен. Защото детето е беззащитно. Защото то няма какво да стори, за да се предпази, защото има определено време да стане добър човек (каквото и да означава “добър”) и как ще го оплозотвори, зависи от едни много важни за него хора. А те понякога са важни, не защото са свестни. а защото то просто е “поставено” при тях – в това семейство, сред тези хора, в този клас, при тази учителка. И няма “какво ще сготвя довечера”! Има само всеотдайност!

Детето има договор – с родителите, с учителката. Както и родителите с него. И учителката. Никога не го е подписвало, защото никой никога не го е питал. Подписват го те… и заради него! Затова трябва да са отговорни². И колкото по-зле изпълняват своята част от договора, толкова по-зле ще го прави и то след време.

Не създавайте дете, ако няма да го обичате, мамка ви! А, ако “докосвате” дете, не го правете заради заплатата. Не го правете, щото ще ви […].

3 responses to “"… какво ще сготвя довечера…"”

  1. Владо

    Поздравлени�? за �?иколай Фенер�?ки (http://dumite.hit.bg)! �?ай-вече заради по�?ледните н�?колко изречени�?, които прочетох зад �?поменати�? линк (http://dumite.hit.bg/zlobodnevno.html).

  2. Bee

    много отдавна в�?еки �?и има оправдателни причини за в�?ичко. Още толкова отдавна на малшина им прави впечатление какво пред кого казват и какъв ефект по�?тигат �? думите �?и. Уж голи думи, ама не! Като на�?адиш на едно дете �?трах от недоимъка, по�?ле колкото и богат възра�?тен да �?тане то, никога н�?ма да пре�?тане да �?и брои и �?тотинките в портмонето. �?е е про�?то “какво ще �?готв�? довечера”. Отговорът на такъв род въпро�?и �?ИКОГ�? не е про�?то “боб-чорба” (примерно).

  3. карьо

    хубава и�?тори�?, но ми �?е �?трува, че проблемът не е в учителката. от първородни�? гр�?х е в�?ичко… човек �? възра�?тта неминуемо �?вал�? до�?та воали от дей�?твително�?тта. �? опита човек губи и ча�?т от в�?еотдайната �?и в�?ра, губи умението да �?е удивл�?ва. но това е дълго …

Leave a Reply