тихо!

а твоето мълчание ме слуша
и кима ми и се усмихва
и после тръгвам си и ме прегръща
и казва ми безмълвно, че си струвам

а би ми било много по-удобно
да чуя “все ми е едно” и да потъна

2 responses to “тихо!”

  1. Bee

    Шшшт! Защото не е в�?е едно дали мълча и те прегръщам или заливам те �?ъ�? думи празни. Дали в �?ън�? �?и те превръщам в гора безкрайна и лъчи�?та, в лазур най-бл�?�?кав и потаен… защото тишината лази в потока ми�?ли дребни и откъ�?лечни, защото отговори разни търкал�?т �?е и тър�?�?т �?и въпро�?и, които уж прил�?гат им, а в�?ъщно�?т… Шшт! �?едей �?е �?гушва на кълбо �?ам в ъгъла и не тър�?и удоб�?твото на безразличието.

  2. abigeya

    Прекрачих прага ти…
    много пъти го прекрачвах.
    �?то�?х над него разкрачена…
    дълго време
    по�?ле �?е изправ�?х, но погледът ми в�?е �?е �?трелкаше
    към нещо паднало,…. надолу
    Колко е възможно да е дълбоко?
    Впримичих те, о�?едлах те
    и �?е впрегнах на в�?�?ка от думите ти…
    и в неизречените, и в неизми�?лените още
    По�?ле пак прекрачих прага ти…
    от долната �?трана,
    �? разкрачени нагоре крака
    върв�?х към теб
    ми�?лех – ще дойдеш �? умората
    Умората не ме умори по�?ле пак да прекрача прага ти.
    Да вл�?за в теб, както ти в мен, в�?еки път
    да �?е изправ�? пред �?тълбище
    да гледам нагоре…
    а там вме�?то �?тъпала… праг �?лед праг
    до небе�?ата

Leave a Reply