Всяко зло е добро

“Всяко зло – за добро.”

Откъде знаят, че винаги така става?

Първо си мислех, че е въпрос на възприятие – когато си в дупка, всяко по-дълготрайно подобрение ти се струва подобрение спрямо състоянието преди да се озовеш в дупката.

Всъщност злото те вкарва в дупката, а дупката е доброто. Дупката е антипод на зоната на комфорт. Отрезвяващо преживяване, което те принуждава да преоцениш нещата, да разбереш, че нещо, което си смятал за даденост, никога не е било такова. Защото нищо никога не е даденост. Единственото константно нещо е промяната.

Ако дупките са добро, защо трябва да се озоваваме в тях само от време на време? Или по-точно: защо да се озоваваме в тях посредством катаклизми? Просто спирай, оглеждай се наоколо и питай защо нещата и хората, които виждаш са там, където са и ще бъдат ли там, където са, утре. Спирай – всяка година, всеки месец, всяка седмица, оглеждай, анализирай и случвай промяната, вместо да чакаш тя да случи теб.

 

 

Всичката Мара втасала…

Седял си древният германец и си мислел…

Добре, на Teig-a му намерихме име… сега да измислим какво прави Teig-ът.

В същото време също толкова древният българин си мислел същото. Разликата била само , че това, което немецът нарекъл Teig, българинът определил като Тесто.

Та мислили си немецът и българинът как ще се казва това, което тестото прави. Немецът имал и друга работа и решил много-много да не му мисли и взел директно глагола “вървя” (gehen). Code-reuse в най-висша форма! Съдейки по броя на различните значения на gehen, човек може да заключи, че нашият древен немец с доста неща е постъпил по същия начин.

За разлика от него нашият древен българин е имал доста свободно време и след като го комбинирал с цялата си налична креативност, станал и възкликнал:

Втасва! Това ще прави тестото! Ще втасва!

Тъй се родило богатството на езика.

От тази точка могат да тръгнат много истории…

1. За ефективността на немеца – в крайна сметка какъвто и глагол да бил сложил след думата Teig, значението е щяло да си е същото.

2. За code-reuse метафората. Това ще е много лингвистична история, много компютърно-лингвистична дори.

3. За мирогледа на едните и мирогледа на другите.

4. За това как е можело, никога да не се сдобием с поговорката “Всичката Мара втасала…”, ако на древния българин не му беше втасала всичката Мара и не беше седнал да мисли задълбочено, как точно ще се нарича това, което прави тестото.

5…

6…

Може и да седна някога да напиша някои от тия истории, но сега отивам да хапна козунак. Жива и здрава да е майка ми и все такива страшни козунаци да меси… втасали, а не “тръгнали”.

Tribute to най-големия

На днешната дата си отиде най-големият… Поклон.

tributetofm

Горска детска градина или какво губи детето ти, ако расте по градски

http://dzen.gradina.net/?p=126

ActionScript 3 With Design Patterns излезе

http://www.pe-bg.com/?cid=3&search_q=actionscript

Мерси на vitaLee за съобщението.

Демокрация в повече

Оказва се, че демокрацията в класическия й вид не ме кефи. Едно време като младо, надъхано от родителите си анти-комунистче се чудех на това, което казал Чърчил някога – “Демокрацията не е най-доброто, но по-добро още не е измислено”. Сега сякаш започва да ми става ясно, какво е имал предвид. Просто няма как една система, която позволява на някой друг да решава вместо теб как да живееш, да е добра. Мнозинството решава. Ако не си част от него – съболезнования.

Може обаче да е и по-зле. Може например същото това мнозинство, което решава вместо тебе, да живее на твой гръб – пенсионери, социално-слаби, дългосрочно безработни.

В условията на демокрация няма как едно общество, състоящо се от 80% бедни/пенсионери/неграмотни да не гласува за този, който обещава най-високи помощи и пенсии. Това, няма как да е правилно, или?

Ето го и решението:

Тези, които, в последната година преди изборите са получили от държавата повече, отколкото са дали – губят право на глас, тъй като не е редно, решенията за бъдещето на дадена общност да се вземат от хора, които не допринасят с нищо за развитието й.

(Тук чувам как пенсионерите надигат вой, че цял живот са работили и са си внасяли осигуровките. Дори да е така, по времето когато сте го правили, никой не ви е оспорвал избирателното право, нали? Гласувахте поголовно, тропкахте хорце вечерта след изборите и в крайна сметка се видя докъде докарахте нещата. Хайде сега да вземете да се кротнете и да си гледате старините.)

Ограничаването на избирателното право автоматично би отстранило и друг наболял проблем. Който е на такова ниво, да вижда в една банкнота от 20 лв. достатъчна причина да си продаде гласа, няма да може да го направи, просто защото няма да притежава такъв. Нещо повече – тези, които ще имат право на глас, ще се стараят да изберат такива хора, които да направят от нямащите право на глас – имащи, за да не се налага да продължават да ги хранят. А от това полза биха имали всички.

Пушачи Непушачи

http://www.kenanoff.com/blog/archives/884

На линка по-горе в коментарите се разразява един титаничен сблъсък на гледни точки, който олицетворява прекрасно измененията които настъпват в човешкия (българския) мозък в резултат на тютюнопушене.

Аз се включих в дискусията с тон и изказ, които контрастират с общото желание за интелигентна и толерантна дискусия. Не това е важното обаче, а аргументите на пушачите. Наглед интелигентни хора се опитват да си бранят правата с доводи, които ме оставят изумен.

Изсипаха се много сравнения, някои сполучливи, други смешни. Аз ще добавя още едно. Пушачите в България ще осъзнаят, че не са сами и ще започнат да се съобразяват с другите, когато шофьорите започнат да го правят.

Преди да запалиш цигара, помисли си дали точно в тоя момент не правиш нещо еквиалентно на “паркиране като идиот”, “завой наляво от най-дясната лента” или “пререждане и курдисване най-отпред на светофар”. Поздравявам те с това, с което те благославят останалите шофьори в този момент.

Who's Blue?

Преди да напиша това, което възнамерявам, искам да заявя, че по-скоро-симпатизирам на Иван Костов (който има проблеми с това – вратата е ей-там), но въпреки тези си симпатии ще се опитам да бъда обективен.

В последните седмици Пламен Юруков застана открито зад тезата, че Костов и редица негови съпартийци нямат място в избирателните листи на Синята коалиция, тъй като са виновни за разцеплението на СДС (справка).

Само на мен ли ми се струва, че това, което Юруков прави в момента, не е нищо друго, освен опит за насилствено разцепване на СДС? Практиката да се говори едно, а да се прави точно обратното… някой да обвинява другиго за неща, които самият той прави… не предизвиква ли всичко това болезнени асоциации за едни други политически сили?

Накрая, след като през 2007 “твърдото ядро” на СДС с цялата си компетентност е успяло да си избере за лидер човек като днешния Юруков, имаме ли основания да се сърдим на Костов за “разцепването”, при положение, че като лидер очевиндо е имал достатъчно време да се убеди, че гангрената в СДС е в много напреднала фаза и спасението на “дясното” може да се осъществи единствено чрез повсеместни ампутации.

Neopit Pilski в Пловдив (най-сетне качествен запис)

04.04.2009

Lebowski Live Music Club, Пловдив

(P. S. Възползвайте се от fullscreen бутона).

Neopit Pilski Footage

Дата: 31.03.2009

Място: Toucan Bluzz & Rock Студентски град