[вл]ог

Оказва се, че демокрацията в класическия й вид не ме кефи. Едно време като младо, надъхано от родителите си анти-комунистче се чудех на това, което казал Чърчил някога - “Демокрацията не е най-доброто, но по-добро още не е измислено”. Сега сякаш започва да ми става ясно, какво е имал предвид. Просто няма как една система, която позволява на някой друг да решава вместо теб как да живееш, да е добра. Мнозинството решава. Ако не си част от него - съболезнования.

Може обаче да е и по-зле. Може например същото това мнозинство, което решава вместо тебе, да живее на твой гръб - пенсионери, социално-слаби, дългосрочно безработни.

В условията на демокрация няма как едно общество, състоящо се от 80% бедни/пенсионери/неграмотни да не гласува за този, който обещава най-високи помощи и пенсии. Това, няма как да е правилно, или?

Ето го и решението:

Тези, които, в последната година преди изборите са получили от държавата повече, отколкото са дали - губят право на глас, тъй като не е редно, решенията за бъдещето на дадена общност да се вземат от хора, които не допринасят с нищо за развитието й.

(Тук чувам как пенсионерите надигат вой, че цял живот са работили и са си внасяли осигуровките. Дори да е така, по времето когато сте го правили, никой не ви е оспорвал избирателното право, нали? Гласувахте поголовно, тропкахте хорце вечерта след изборите и в крайна сметка се видя докъде докарахте нещата. Хайде сега да вземете да се кротнете и да си гледате старините.)

Ограничаването на избирателното право автоматично би отстранило и друг наболял проблем. Който е на такова ниво, да вижда в една банкнота от 20 лв. достатъчна причина да си продаде гласа, няма да може да го направи, просто защото няма да притежава такъв. Нещо повече - тези, които ще имат право на глас, ще се стараят да изберат такива хора, които да направят от нямащите право на глас - имащи, за да не се налага да продължават да ги хранят. А от това полза биха имали всички.

Коментари (5)

http://www.kenanoff.com/blog/archives/884

На линка по-горе в коментарите се разразява един титаничен сблъсък на гледни точки, който олицетворява прекрасно измененията които настъпват в човешкия (българския) мозък в резултат на тютюнопушене.

Аз се включих в дискусията с тон и изказ, които контрастират с общото желание за интелигентна и толерантна дискусия. Не това е важното обаче, а аргументите на пушачите. Наглед интелигентни хора се опитват да си бранят правата с доводи, които ме оставят изумен.

Изсипаха се много сравнения, някои сполучливи, други смешни. Аз ще добавя още едно. Пушачите в България ще осъзнаят, че не са сами и ще започнат да се съобразяват с другите, когато шофьорите започнат да го правят.

Преди да запалиш цигара, помисли си дали точно в тоя момент не правиш нещо еквиалентно на “паркиране като идиот”, “завой наляво от най-дясната лента” или “пререждане и курдисване най-отпред на светофар”. Поздравявам те с това, с което те благославят останалите шофьори в този момент.

Коментари (5)

Преди да напиша това, което възнамерявам, искам да заявя,  че по-скоро-симпатизирам на Иван Костов (който има проблеми с това - вратата е ей-там), но въпреки тези си симпатии ще се опитам да бъда обективен.

В последните седмици Пламен Юруков застана открито зад тезата, че Костов и редица негови съпартийци нямат място в избирателните листи на Синята коалиция, тъй като са виновни за разцеплението на СДС (справка).

Само на мен ли ми се струва, че това, което Юруков прави в момента, не е нищо друго, освен опит за насилствено разцепване на СДС? Практиката да се говори едно, а да се прави точно обратното…  някой да обвинява другиго за неща, които самият той прави… не предизвиква ли всичко това болезнени асоциации  за едни други политически сили?

Накрая, след като през 2007 “твърдото ядро” на СДС с цялата си компетентност  е успяло да си избере за лидер човек като днешния Юруков, имаме ли основания да се сърдим на Костов за “разцепването”, при положение, че като лидер очевиндо е имал достатъчно време да се убеди, че гангрената в СДС е в много напреднала фаза и спасението на “дясното” може да се осъществи единствено чрез повсеместни ампутации.

Коментари (4)

04.04.2009

Lebowski Live Music Club, Пловдив

(P. S. Възползвайте се от fullscreen бутона).

Коментари (0)

Дата: 31.03.2009

Място: Toucan Bluzz & Rock Студентски град

Коментари (0)

Новият политик е човек, който в миналото си е влагал времето и енергията си в проекти, целящи единствено и само благото на общността (била тя малка или голяма). Той не само е влагал времето и енергията си в такива проекти, но и ги е довеждал до успешен край.

Коментари (1)

(Както отбеляза zbrox)

На 31.03 (вторник) в “Toucan Bluzz&Rock“.

Коментари (0)

… бях учтиво поканен да се обадя след този ми афектиран пост.  Звъннах и директорът (Веска Георгиева) ме прие още на другия ден. Отдели ми повече от половин час, изслуша ме, каза, че ще нареди проверка и, че трябва да внимавам като правя такива изказвания и “тежки обвинения”. Останах с впечатлението, че очакваше да съм хлапак с интернет връзка, който я използва, за да се прави на интересен със (станали булевардни вече) термини като “корупция”. Каза ми да избягвам да ходя на работа с кола, а да ползвам градския транспорт, но като разбра, че при минус 5 градуса навън съм дошъл с колело,  сякаш се убеди, че по-скоро може да вярва на това, което съм написал.

Каза ми също, че има екип от PR-и (някой от тях е написал коментара в поста), които “прослушват ефира”, което е много похвално. Даде ми и визитка и ми каза, да звъня директно на телефона за сигнали, вместо да се надявам PR-ите да ме засекат.

02 987 55 55 - сигурно ще ви се наложи някога :)

Изводът за мен е, че по по-високите етажи на администрацията има желание за работа и се полагат усилия. Проблемите обаче са най-вече по ниските, където на много места просто чакат да стане 17:00. Другият проблем е, че ако трябва да направим обобщаващо изказване (слагайки всички граждани под общ знаменател),  то знаменателят ще е “свине”. Затова и не разбирам какво толкова се пенят някои по отношение на изказванията за “материала”.

Коментари (1)

Enter your password to view comments

Отиде си човек, когото много харесвах. Моята закъсняла с формирането си личност, му дължи някои от ключовите си черти. В някакъв момент той беше последната съставка в сместа от приклещващо минало, блудкаво настояще и желание за различно бъдеще… Иска ми се да беше и мой дядо, но всъщност ми бе донякъде баща.

Ще те помня, Horst… и прости всичките ми закъснения за неделния обяд и всичките пъти, в които забравях да се обадя.

Коментари (0)